Българските пътеписи с Милена

Здравейте, Ежковци!

Баш си е време е за виртуални пътешествия! Искам да насоча вниманието ви върху „пътеписа“ като литературен стил. Бъдете прилюченци с ezhko.com и да не забравяме, че имаме какво още да открием и прочетем от нашите стари автори и прекрасните български пътеписи – да се научим как се прави, да чуем техните мисли чрез техните думи, да видим през техните очи и да дишаме преживяванията чрез техните въздишки … делят ни десетилетия, но какво ни сближава ? А защо не и да се вдъхновим и ние да споделим на белия лист нещичко от нашите преживявания!
Ето, един примерен, неизчерпателен списък с родни писатели и техните произведения , които да ни разведат по света и у нас .

1.  Иван Вазов
2. Алеко Константинов
3. Константин Константинов
4. Светослав Минков
5. Асен Христофоров

Иван Вазов – патриархът на българската литература го зоват. В моите представи той остава с най-ярката си роля – на защитник на българския език и природа, на защитник на идеалите преди освобождението . Каква чест е гид на „разходката по Искър“, по „Розовата долина и Тунджа“ или маршрутът “От Марица до Тунджа”, да е именно Иван Вазов и не само това – да катерим Стара планина по редовете-ридове “Великата Рилска пустиня”, ,, после „ На връх Свети Никола: , после да посрещаме слънцето в „Утро в Банки“ .

Ами поемите –пътеписи ? „В недрата на Родопи“ , „В лоното на Рила“ , „Какво пее планината“, „Майска китка“ . Кратки поетични совалки, които ни изстрелват в обятията на един качествено нов и различен „свят“ или да използвам думата „МИР“, защото по тези места има мир и там трябва да го дирим, не другаде. Имаме си го, просто трябва да го посетим .
Алеко Константинов – Ако имаше шанс такава личност да се роди пак, в наше време, то той би бил един страхотен политически блогър, със съскащо перо и с пиперлив, безкомпромисен тон. Би разлютявал ушите и очите на изобличаваните от него . Чудя се, дали в нашето медийно време би успял да промени нещо? Но да се върнем в правия път – темата е пътеписи:

„Прощавай, сбогом, мила родино,
ази отивам в страна далечна…“

С този стих пътешественикът Алеко образно поставя началото на „До Чикаго и назад“, за да опише преживяванията си по пътя и кулминацията – гледката на Ниагарския водопад . Уж описана на хартиена страница, уж с букви черни, напечатани, а съвсем жива, цветна, движеща се гледка като истинска и надигащото се в гърдите страхопочитание към природа, което и ние сме преживявали не веднъж, но не сме притежавали думите да го опишем.

Както в „До Чикаго и назад“, така и в не толкова популярните произведения за двата манастира и прилежащите им реки : „Какво? Швейцария ли?“ и „В Българска Швейцария“, всъщност на преден план е социалното ( дори малко политическо), но сблъсъкът е неизбежен, едното без другото не може, все различните фасети на един живот.

Следват двама автори, за които сме свикнали да мислим във фантастични и приказни измерения – Светослав Минков и Константин Константинов. Първоначално попаднах на „Парижки бележник“ от Светослав Минков, който също не по-малко е пропит със социални и политически бележки, които добре ориентират във времето и пространството. После се оказа, че това е само един пътепис от многото в „ Съчинения в Два тома „ . Паралелно, Константин Константинов първо ме разведе в Авиньон , после се върнахме в България с „ Рилския манастир“ .Заглавията принадлежат на обемния сборник „Избрани разкази и пътеписи“ , където авторът споделя импресии от света и у нас.

Последният автор, за когото ще ви говоря е Асен Христофоров. Той e едно откритие за мен. Започнах с запознанството си с автора на „ един излет до Капатник „, той ми разказа за „Кръстниците на планината“ и аз напълно се съгласявам с представената логика . После се откриха томове и романи , които ще ни стигнат за изчетем времето на настоящото извънредното положение, както и за идните такива през следващите години:

• На синора между Рила и Пирин
• От Пастра до Калин
• Искровете
• Планинари
• Самоков
• Скици из Рила

Ето, как започва произведението с интересното име „ Трима с магаре из Рила „ : „ Посвещавам тая странна повест на всички счетоводители с добри намерения и неспокоен сън.“
Е, как да не прочета и как да не го разпратя на моите приятели -счетоводители ? Приятни виртуални пътешествия на всички!

Автор: Милена Стоянова