Иронични мисли на Камен Донев – част първа

Камен Донев няма да е толкова обичан, ако го няма неговото богато въображение, с коeто смайва и омагьосва публиката си. Той е способен да измисля от нищо нещо и да разсмива до сълзи.

В интервюто си за предаването „120 минути“, Камен Донев разказва една от небивалите си истории. „Аз съм взел много голям имот в Япония. Това е по линия на баща ми, който заедно със своя брат наследяват от прадядо си, по ребрена линия на втория брат на дядото, което ми е завещано преди това от две майки, две сестри, които не могат да се разберат и второто куче. То е бездомно. Но то разрешава да ми се прехвърли имота.“

В неговия кратък скеч „Прогноза за времето“ представя една необичайна прогноза: „В природно отношение точно в полунощ ще завали дъжд с аромат на лайка. Който иска може да го събира и чаят му за сутринта е готов. В североизточната част ще тръгнат двакилометрови облаци в посока град Видин да посетят Бабини Видини кули. След като минат връх Мусала, те не са ходили никога по този връх, половината облаци ще се смесят с други, по-тъмни, които се влачат от Африка и огладнели, милите, за да прекарат зимата у нас.“

“Веднъж подарих на един третокласник книжка. Той, разбираш ли, получи колики. Следващите две години пак се върна, гледам го, той блее. Ближе сополи и ги пуска като балони. Сочи луната и внезапно се смее. Иска да изяде самата луна. На гълъбчето вика мяу. Нищо не сънува, защото вътре не протичат процеси. То е просто като касичка.”

“Сега ще ви разкажа за абитуриентските балове, тема, достойна за перото на Толстой. Веднъж гледам го едно момиче направо по бельо. Другото изобилно облечено, заклало цял зоопарк”.

“Чужденците обичат да шофират по нашите пътища, защото те водят в неизвестни посоки без табели. Обидно е някак да пише “Щутгарт 250 км” и наистина след 250 км да дойде Щутгарт. Къде е изненадата, трепетът пред неизвестното? Пътищата ни са тъмни, с кратери. Излизат някакви хора, които те санкционират. През два-три метра има размазани коте, куче, таралеж, лъв, човек. Отстрани комбайнери ровят за злато. Пътната маркировка само загатва за себе си. Ето табела “Созопол 100 км”. След 100 км виждаш табела “Созопол 250 км”. Това те кара да мислиш, да виждаш отвъд видимото. ”

“Чужденците идват у нас и се женят… Представяте ли си от какво бягат?”

Камен Донев обича иронията, но не обича лицемерието. Нямаше да има толкова много почитатели, ако не умееше да е истински и да достига до своята публика.

„Има две неща, които осмислят живота на човека. Те се случват през нощта. – Едното е, когато протегнеш ръка и докоснеш рамото на този до теб. – И второто, когато една малка ръчичка докосне твоето рамо, като кацнала пеперуда. … Ти знаеш и се радваш, че това не е сън… знаеш, че това е твоя живот, защото не си сам и защото така трябва да бъде. „

Нека винаги да има такива таланти като Камен Донев, които да ни разсмиват до сълзи, но и да ни карат да се замислим.

Изготвил: Екипът на Ежко