Симпатичният капибара – най-големият гризач в света

Капибара яде трева.
Обекуска!

Капибара обитава Южна Америка и е заклет вегетарианец. Храни се с тамошни треволяци и водни растения, а името му в буквален превод означава “господар на тревите“. Дължината на възрастните екземпляри е около 1 метър, на тегло достигат до 70 кг. Разбира се, това са средни мерки. Срещани са както по-дълги, така и по-тежки особи. Южноамериканците открай време се славели като фенове на милото животинче. Затова гризачът бил чест гост на тяхната трапеза.

След нашествието на Колумб европейските заселници за първи път се срещат с него. Една среща, породена от див първичен инстинкт, която неминуемо завършва с фатално привличане. И така до свършека на света за един от видовете… В резултат на това фатално привличане придошлите европейци веднага му вдигат мерника. Гризачът обаче е добре адаптиран и подготвен от техните предшественици. Бяга отлично с късите си крачета, почти като кон. При това намира страхотни убежища под водата.

Да объркат капибара с риба

През 16 век Католическата църква неочаквано припознава гризача за „риба” със същата убеденост, с която родителите припознават своите родни чада. „ Ау ! – навярно си е казало зверчето и изпаднало в потрес: – Я виж ти, аз съм първата риба в света, която тича по полето!” Оттогава месото му става любима храна на божите служители, особено по време на пости. Така започва масовото му изтребване. Бобрите и видрите също изведнъж „стават риби”. Не избягват своята окаяна „ рибешка” орисия дори китовете и тюлените. А горките животинчета и дума не можели да обелят в своя защита. Пък и каква ли полза? Чудо да беше станало, с поток от божи слова или проклятия да бяха потопили Католическата църква, пак щяха да им видят сметката, щом веднъж вече са го решили. Инквизицията щеше да се намеси и да ги обяви за изчадия или за еретици и да ги опече на кладата. Като вещиците, като Джордано Бруно… Но животните мълчали и продължавали да търпят гоненията. Затова и днес с тях се облажват ревностните католици по Велики пости. Печени или варени, пържени или задушени, разликата е само в приготовлението и подправките. Притежават винаги превъзходния вкус на дивеч, захранван с билки и водорасли. Боже, опази лакомията да прогледне с очите на свещеник!

Явно вярата е била и си остава много по-убедителна от всяка суха, постна истина. Затова бъдете в крак с модата и стискайте палци да не ви нарочат за инопланетяни! Но пък ако това се случи, използвайте енергията на злите езици в своя полза и се изстреляйте на Марс.

Изготвил: Екипът на Ежко