Котката и мишките

Имало едно време голяма къща с много мишки. Те спокойно бродели из долапите и хрупали от заделените за зимата орехи.

Веднъж стопанката решила да направи баклава за своите внучета, погледнала в шкафа и устата й зяпнала като отворен долап. Установила, че орехите до един са изгризани. Тогава си казала: “Стига толкова! Няма да търпя мишия терор повече! Ще си взема котка.” А котката се случила пъргава и енергична, отличен ловец на мишки. Затова с всеки изминат ден броят им все повече намалявал.

Мишките са се скрили в хляба
Няма да ни намериш!

Мацката загладила козината и се радвала на обичта на своята стопанка. В отговор мишките организирали събрание на тавана и решили да се изпокрият по най-високите кътчета на къщата, където котката не можела да ги достигне. Така и направили. Оглеждала се котката насам, оглеждала се натам, никакви мишки не се виждали. Тогава тя решила да се престори на мъртва. Легнала на земята, изпружила се цялата и мустака си не помръдвала дори. Но мишките си били научили вече урока и се провикнали отвисоко:

— Не се прави на мъртва, хитрано! И на еко торба да ни се направиш, пак не ти вярваме и толкоз! Няма да слезем долу!

 

Поука: Разберем ли, че някой ни е сторил зло, стоим далеч от него.

Басня на Езоп, преразказана от екипа на Ежко.