Лисица и лъв
Живяла някога една любопитна лисица. По цял ден кръстосвала гората в търсене на храна и пресни новини. Всеки ден срещала различни животни по пътя си. Те я развличали с чудните си истории. Случвало се да ѝ разказват и за лъва – царя на джунглата. Лисицата само се усмихвала:
— Много бъркате, мили мои! Лъвът не съществува! Колко места съм обиколила и никъде не съм го видяла! — казвала тя и отминавала.
Един ден лисицата се озовала в гъста, непроходима гора. Разнесъл се страшен рев и от храстите изкочил непознат звяр.

— Ти що щеш тука?- изревал той.
Лисицата се разтреперила и онемяла от страх.
— Аз съм лъвът, царят на всички животни. Как смееш да не ми отговаряш на въпросите?
Щом чула това, лисицата хукнала да се спасява. Чак след девет поляни в десета спряла да си поеме дъх. “Въй, какво чудовище! Добре, че се отървах жива! ” – помислила си тя и веднага заспала от изнемога.
На заранта я обхванало любопитство и тя се върнала в същата гора, на същото място.
— Ти що щеш тука пак? — изревал лъвът зад нея. Тя се обърнала, огледала го хубавичко и бавно се изнизала към съседната поляна. Хапнала малко и се успокоила.
На третия ден лисицата пак се върнала в обиталището на лъва. Той ближел кротко лапите си.
“Не е токова страшен” – помислила си тя и го поздравила:
— Добър ден, Царю!
— Добър да е, Лисо! Що щеш тука?
— Аз само наминавам да те поздравя. — поклонила се пъргаво Лиса и продължила по своя път, доволна от срещата.
Поука: С времето опитомяваш и страховете си.
Басня на Езоп, преразказана от екипа на Ежко.