Лисица и лъв

Живяла някога една любопитна лисица. По цял ден кръстосвала гората в търсене на храна и пресни новини. Всеки ден срещала различни животни по пътя си. Те я развличали с чудните си истории. Случвало се да ѝ разказват и за лъва – царя на джунглата. Лисицата само се усмихвала:

— Много бъркате, мили мои! Лъвът не съществува! Колко места съм обиколила и никъде не съм го видяла! — казвала тя и отминавала.

Един ден лисицата се озовала в гъста, непроходима гора. Разнесъл се страшен рев и от храстите изкочил непознат звяр.

— Ти що щеш тука?- изревал той.

Лисицата се разтреперила и онемяла от страх.

— Аз съм лъвът, царят на всички животни. Как смееш да не ми отговаряш на въпросите?

Щом чула това, лисицата хукнала да се спасява. Чак след девет  поляни в десета спряла да си поеме дъх. “Въй, какво чудовище! Добре, че се отървах жива! ” – помислила си тя и веднага заспала от изнемога.

На заранта я обхванало любопитство и тя се върнала в същата гора, на същото място.

— Ти що щеш тука пак? — изревал лъвът зад нея. Тя се обърнала, огледала го хубавичко и бавно се изнизала към съседната поляна. Хапнала малко и се успокоила.

На третия ден лисицата пак се върнала в обиталището на лъва. Той ближел кротко лапите си.
“Не е токова страшен” – помислила си тя и го поздравила:

— Добър ден, Царю!

— Добър да е, Лисо! Що щеш тука?

— Аз само наминавам да те поздравя. — поклонила се пъргаво Лиса и продължила по своя път, доволна от срещата.

Поука: С времето опитомяваш и страховете си.

Басня на Езоп, преразказана от екипа на Ежко.