Магарето и конят

Някога в едно далечно село живеели под един покрив кон и магаре. Магарето все носело тежките чували на гърба си и се превивало до земята. До него крачел гордо конят и се правел на разсеян. Минавали дните. Конят тръскал гривата си и децата му се любували, а след него едва крачело натовареното магаре. Един ден, след връщане от нивата, на магарето му притъмняло пред очите и се примолило:

магаре си хапва трева
Не е лесно да си магаре!

— Конче, моля те, помогни ми малко. Аз нося четири чувала, а ти се киприш като за снимка. Вземи поне един чувал, че да ми олекне. Не бъди такъв егоист!

— Моля!? Аз не съм създаден за самари. Трай си там и бутай — казал конят и препуснал напред. След известно време спрял да чува жалбите му. Обърнал и се видял магарето, проснато на пътя, под тежестта.

— Ай, ай, кой ще носи товара сега? — завайкал се стопанинът. — Конче, ела тук.

Той разтоварил набързо магарето и сложил чувалите върху гърба на коня.

— Ех, ако бях по-умен, щях да послушам магарето — изцвилил тъжно конят — Сега не един чувал, а всички ще нося на гърба си!

Поуката: Помагай на този, с когото работите заедно и не се прави на тарикат.

Басня на Езоп, преразказана от екипа на Ежко.