Натресен на проститутки – Филипините – 4-та част

Автор на пътеписа: Янко Велков

Както и очаквах този ден беше зле, но не чак толкова – можеше да е и по-лошо! Събудиха ме в 4:30 сутринта (сефте), и скоро бяхме във фоайето на хотела, където вече ни чакаше Саймън – наближаващ 70-те милионер, началник на Момчил – моят приятел още от университетските години, на когото гостувам. Предната вечер те двамата си пийвали в любимото си кафене “Хавана”, заедно с 3 от любимите си момичета (от тези дето се навъртат наоколо и чакат да ги извикаш за по-специфични и много добре платени дейности), и последните ги навили да отидат неизвестно къде за една вечер. Това неизвестното се оказа съседният остров …, а аз бях представен пред свършен факт.

Аз, Момчил, шефът му и 3 проститутки, в 3 двойни стаи, за баснословната сума от 3500 песос на стая! Цялото ми същество беше против, но нямаше как да откажа на домакина си, особено предвид, че той изобщо не ме попита.

И така, тръгнахме в 5:30. Такси до автогарата. Среща с момичетата – надеждите ми че можеше да се окажат свестни и готини (професията си е професия, не ми е работа да ги съдя) се изпратиха след като ги видях и разменихме няколко думи – бяха грозни и глупави. Освен това цялата им организация ни доведе до мястото на настаняването вместо след час с ферибот, както беше планирано, след – това съвсем сериозно – 9 часа. 9 часа път. Такси, автобус, кораб, триколка, джийпни, още едно джийпни и вървене, порядъчно подплътени с чакане – или как си пропилях един от малкото оставащи дни в този малък рай.

В мястото за настаняване ме чакаше една типична азиатска стая от най-мизерен тип, където казанчето не работи, водата тече плесенясала от някой бидон на покрива, нямаш четка за тоалетната нито тоалетна хартия, а обзавеждането се състои от едно легло с повече от съмнителни чаршафи. За този лукс Момчил плати 4000 песо, които си разделихме, т.е. по $40 на човек, което поставя тази нощувка като най-скъпата в живота ми, биеща миналогодишният рекорд в Цюрих!
Въздишка и 1 минута мълчание…

Излязохме да обядваме, пребити от път, в някакво мизерно капанче край плажа, където ни обслужваше “бакалан” . Иначе крайбрежната улица е красиво обградена с палми, плажът е голям и претъпкан с хора, а залезът беше фантастичен! Те и трите са майки, по-възрастни от нас с Момчил (май че набор 86) и в един момент доста се смях, когато най старата ни показа сина си, с когото водеха видео разговор, и го представи:
– This is my son – Hitler. Say Hi, Hitler!
– Хай, Хитлер! – казах аз през смях.

Вечер крайбрежната улица на популярният курорт Пуерто Галера, където се бяхме озовали, беше препълнена с хора, голям процент от които – травестити. Разходихме се, но към 23:30 аз се измъкнах от компанията и отидох да спя – чудесно решение – останалите взели участие в бурните партита по плажа, за каквито просто нямах сили…

Вече е събота преди Великден, а аз още пътувам обратно към вкъщи, но това пътуване вече излиза от времевата рамка на заглавието, и спирам точно тук:)