Неизяден от акули – Филипините 3-та част

Автор на пътеписа: Янко Велков

Стефан кара 4 часа и половина, за да стигнем до южното градче Ослоб, където на предприемчивите местни някога им е хрумнала невероятната идея да почнат да хранят с планктон безобидните китови акули. А могат да направят страшно печеливш бизнес от това! Резултатът – малкото заградено пространство в непосредствена близост до плажа беше изпълнено с гъсто наредени лодки, накичени с туристи като телеграфни жици с лястовици през есента.

Билети нямаше, но Стефан направи някаква магия и някак прередих всички, озовавайки се на една от заминаващите лодки. Закопчах излишната спасителна жилетка и регулирах ластиците на маската на шнорхела си. Имахме 30 минути. Гмуркаме се и към мен се задава огромна риба. Дъхът ми секва за момент – маската я прави да изглежда по-голяма, но тигровите акули приличат на безобидни сомове, които съвсем не се интересуват от човешко месо, а се концентрират в изяждането на максимално много вкусни хапки планктон, които подхранващи лодкари й подхвърлят.

След първоначалното стъписване всичко наподобява посещение на аквариум, за мен лично не беше нищо феноменално, предвид че нямаш право да се отдалечаваш от лодката, където си в компанията на още 5-6 размахващи ръце и крака себеподобни. Половин час мина неусетно и малко по-късно пътувахме обратно към Себу, пропускайки близките водопади, за да се приберем преди процесиите по случай Великден (действието се развива през католическият Велики Четвъртък).

Връщането беше много по-бързо, и отидохме право в Лапу-Лапу, за да видим мястото, където Магелан е акостирал през 1521-ва, за да бъде убит в битка с местното население и никога да не завърши околосветското пътешествие, което му се приписва! На мястото са направили малък парк с впечатляваща статуя, монумент и един ресторант за морска храна, където хапнахме за последно с добрият Стефан – калмар, кокосов орех и т.н. После той ме изпрати до летището, сбогувахме се сърдечно и направих първият си полет с Air Asia! Пристигнахме по часовник, скочих в едно такси от летището – вече знам адреса си наизуст – Макати, Дон Карлос Паланка 112, пристигам, и след кратък разговор с Момчил си лягам да поспя.

Очаквайте 4-ти ден на Филипините с Янко …