Приготовления за Великден

Преди всеки Великден аз започвам да ровя из Интернет за начин, по който да не ти се пукнат яйцата. Прочела съм надълго и нашироко статиите за тънкостите при варене на яйца– вадя ги от хладилника, не ползвам твърде пресни, не слагам твърде стари, почуквам всяко и му се моля да не се излага. Слагам сол, слагам оцет, слагам панделка от еднорог и магически прашец от руси феи. Поливам вода и чукам на дърво, за не чуе дяволът, че искам да не ми се пукнат яйцата. Не знам леко ли почуквам или той има добър слух, но тази традиция се повтаря всяка година и всяка година съм с пукнати яйца. Сякаш те са се наговорили групово преди да ги пусна във водата да се пукнат от яд.

великденРазочарованието е голямо, но това е част от великденската изненада за всички. Продължавам да боядисвам пукнатите яйца като слагам стикери на прецаканото място и са като нови. Тук късмет е да уцелиш здраво яйце, но нали трябвало да има изненади. Никой не е уточнил дали ще са приятни. Според мен тези стикери са измислени точно за такива цели – да предпазят изморените домакини от публично излагане.

Използвам най-обикновена боя за оцветяване, за да ми се получат поне няколко хубави червени яйца. Зелените ми стават като сините, а жълтите приличат на болна версия на оранжевите. Като цяло да живеят стикерите. Един път реших да експериментирам и взех една скъпа боя, която обещаваше вълшебни резултати. Най-вълшебното беше цената ѝ.

Но мога да се похваля, че козунакът ми става за самозащита. Започвам да смесвам, да бъркам и около мен се образува облак от брашно, мая и куп мръсни чинии. Най-любимата ми част от Великден е блъскането на тестото по масата. Това ми е терапията за овладяване на гнева, не че имам нужда от такава. НЯМАМ! Блъскам си и си мисля за хазяина, за сметките за ток, за съседа с бормашината, за онази, която ме пререди на опашката. Все едни такива хубави неща. Малко са му на този козунак 100 удара.

После бутам произведението си във фурната и го изваждам недопечен или черен като въглен. Накрая не ми остава друг избор освен да си го купя от близката фурна готов. Най-важната стъпка е да снимам подробно яйцата, козунака и мене си за социалните медии. Защото какъв ще е празника без да се похваля на всички с моите готварски умения?

Това е моята тайна за красиви яйца и пухкав козунак. Да си остане между нас, нали?

Написа: Стела от екипа на Ежко