За нас. За тях.

8-ми март – първи случай на коронавирус в България.
13-ти март – обявяване на извънредно положение в страната
14-ти март – 41 общо заразени и 10 нови случая за един ден.

Днес е и рожденият ден на майка ми.

На пръв поглед двете неща нямат нищо общо. От една страна сме заобиколени от шеги, цитати, карикатури и коментари относно вируса. Предлагат се обеци като тоалетни хартии, майтапи относно паниката по магазините и презапасяването. Най-новите подаръци са маски, плюс дезинфектант и шише ракия. Прилагат се научни статии, че коронавирусът е причина за смъртта само на хората след 50 години, а средната възраст е 80 години, ако имаш и допълнителни патологии. Следва четене на антиутопични романи и създаване на нови произведения като епопея за COVID-19 и за опашките пред хипермаркетите.

А от друга страна, днес е и рожденият ден на майка ми. Това има значение за мен и за нейните близки. И за никой друг. Но аз не искам това да е нейният последен рожден ден. Тя е над 50 и попада в рисковата група. Както и баща ми. Искам ги още до мен. Знам, че няма вечни хора, но не си представям живота без тях.

Знам, че всеки от нас иска неговите родители, баби и дядовци да са до него още дълго време. Никой не може да каже колко. Не може да видим в бъдещето. Но това, което може да видим, е че наближава нещо страшно. Без паника. Просто погледнете фактите.

Нека запазим възрастните хора. Нека си строим вкъщи, колкото трябва. Нека не се събираме само за по едно кафе, защото може да си го пием и вкъщи. Важното е да има с кого. Нека не ходим при тях, за да ни гледат децата, за да ни дадат храна и да си вземем буркан със сладко. Те ни обичат толкова много, че биха направили чудеса от храброст за нас.

Но ние няма нужда да сме толкова смели, колкото тe са. Просто трябва да си седим вкъщи. Да си мием ръцете и да спазваме дистанция. Толкова ли е трудно?

Не е нужно да сме герои. Просто трябва да ги запазим.

Съставил: Екипът на Ежко